2. Оповестяване на принципа на консолидиране

Консолидираните счетоводни отчети съдържат консолидиран отчет за финансовото състояние, консолидиран отчет за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход, консолидиран отчет за паричните потоци и консолидиран отчет за измененията на собствения капитал. Тези отчети включват дружеството – майка и всички дъщерни дружества. Дъщерно дружество е дружесвото, което е консолидирано от Дружеството-майка чрез притежаване, пряко или непряко на повече от 50 % от акциите с право на глас от капитала или чрез възможността за управление на финансовата и оперативната му политика с цел получаване на икономически изгоди от дейността му.

При придобиване на дъщерно дружество, активите и пасивите му се отчитат по справедлива стойност към датата на придобиване.

Всички съществени вътрешногрупови салда и вътрешногрупови сделки и произтичащите печалби и загуби са елиминирани в резултата на консолидационните процедури.

Малцинственото участие в нетните активи на дъщерните дружества се определя според акционерната структура на дъщерните дружества към датата на баланса. Малцинственото участие в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход се определя като се вземат под внимание промените в състава на Холдинга по време на отчетния период.

“Корпорация за технологии и иновации” АД притежава контролно участие пряко и непряко в 13 на брой дъщерни дружества към 31.12.2024 год. – „Орфей Клуб Уелнес”АД (45.96%), „Популярна каса – 95”АД (90.67%), Съединение Мениджмънт АД в ликвидация (50%), „Пловдив Тех парк”АД (57.86%), „ИТ Академия” АД (63.44%), „Етик Финанс”АД (66%), „Атлас Юнион”ЕООД в ликвидация (100%), Професионален частен европейски колеж по Иновативни технологии ООД - ПЧЕКИТ ООД (100%), ИТ Университет ЕООД (100%), Професионален частен европейски колеж по Иновативни технологии Пловдив ООД - ПЧЕКИТ Пловдив ООД (100%), Смарт Енерджи 21 ООД (58%), "Ер Ен Кей Соларити" ООД (90.71), "ЧАСТНА ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО ИНФОРМАТИКА И КОМПЮТЪРНИ НАУКИ АКАД. БЛ. СЕНДОВ" ЕООД (100%), Филипополис тур ООД (70%). По решение на съвета на директорите на дружеството майка, „Атлас Юнион”ЕООД в ликвидация, Съединение Мениджмънт АД в ликвидация, ИТ Университет ЕООД, Смарт Енерджи 21 ООД и Филипополис тур ООД не участват в консолидирания отчет поради несъщественост на финансовия отчет.

3. Описание на счетоводната политика за финансовите инструменти

Финансови инструменти

Финансовите инструменти, посочени в баланса, включват парични средства в брой и по банкови сметки, вземания, задължения към доставчици и заеми. Методите за тяхното отчитане са оповестени в счетоводната политика изготвена за всеки отделен елемент.

Финансови инструменти (МСФО 9)

Признаване, оценяване и отписване

Групата признава финансов актив или финансов пасив във финансовия си отчет, само когато то става страна по договорните клаузи на съответния финансов инструмент.

При първоначалното признаване, предприятието оценява финансовите активи (с изключение на търговските вземания, които нямат съществен компонент на финансиране, определен в съответствие с МСФО 15) и финансовите пасиви по тяхната справедлива стойност.

Справедливата стойност на даден финансов актив/пасив при първоначалното му признаване обикновено е договорната цена.

Договорната цена за финансови активи/пасиви освен финансови активи, оценявани по справедлива стойност през печалбата или загубата, включва разходите по сделката, които се отнасят пряко към придобиването/издаването на финансовия инструмент.

Разходите по сделката направени при придобиването на финансов актив и издаването на финансов пасив, оценявани по справедлива стойност през печалбата или загубата се отчитат незабавно като разход.

Ако справедливата стойност при първоначалното признаване се различава от цената на сделката, групата отчита счетоводно този инструмент към тази дата по следния начин:

а) по справедлива стойност на база доказана котирана цена на активен пазар за идентичен актив или пасив (т.е. входяща информация на ниво 1), или на базата на техника за оценяване, която използва само данни от наблюдаеми пазари.

Групата признава разликата между справедливата стойност при първоначалното признаване и цената на сделката като печалба или загуба;

б) във всички останали случаи — по справедлива стойност, коригирана, за да се отсрочи разликата между справедливата стойност при първоначалното признаване и цената на сделката.

След първоначалното признаване групата признава тази отсрочена разлика като печалба или загуба само до степента, в която тя произтича от промяната в даден фактор (включително времето), който пазарните участници биха взели под внимание при определянето на цената на актива или пасива.

При първоначалното признаване групата оценява търговските вземания, които нямат съществен компонент на финансиране (определен в съответствие с МСФО 15), по съответната им цена на сделката (както е определено в МСФО 15).

Покупка или продажба на финансови активи се признава чрез използването на счетоводно отчитане на база датата на сделката - датата, на която дружеството е поело ангажимент да закупи съответните финансови активи.

Финансовите активи се отписват от отчета за финансовото състояние на групата, когато правата за получаване на парични средства от тези активи са изтекли, или са прехвърлени и групата е прехвърлила съществената част от рисковете и ползите от собствеността върху актива на друго дружество (лице).

Ако групата продължава да държи съществената част от рисковете и ползите, асоциирани със собствеността на даден трансфериран финансов актив, то продължава да признава актива в отчета за финансовото си състояние, но признава също и обезпечено задължение (заем) за получените средства.

При отписването на финансов актив в неговата цялост разликата между балансовата стойност към датата на отписването и полученото възнаграждение се признава в печалбата или загубата. Финансовите пасиви (или част от финансовия пасив) се отписват от отчета за финансовото състояние, когато те са погасени — т.е. когато задължението, е изпълнено, е анулирано или срокът му е изтекъл.

Класификация и последваща оценка

Финансови активи

Класификацията на финансовите активи се извършва към датата на първоначалното им признаване в отчета за финансовото състояние.

В зависимост от начина на последващото отчитане, финансовите активи се класифицират в една от следните категории:

• финансови активи, оценявани по амортизирана стойност;

• финансови активи, оценявани по справедлива стойност през печалбата или загубата;

• финансови активи, оценявани по справедлива стойност през друг всеобхватен доход с или без рекласификация в печалбата или загубата в зависимост дали са дългови или капиталови инструменти.

Групата класифицира финансовите активи като оценявани впоследствие по амортизирана стойност на базата на следните две условия:

а) бизнес модела за управление на финансовите активи на предприятието; и

б) характеристиките на договорните парични потоци на финансовия актив.

Финансови активи, оценявани по амортизирана стойност

Тази категория включва:

• търговски и други вземания;

• предоставени заеми,

• парични средства и срочни депозити и

- други дългови инструменти, за които са изпълнени следните две условия:

а) финансовият актив се държи в рамките на бизнес модел, чиято цел е активите да бъдат държани, за да се съберат договорните парични потоци; и

б) съгласно договорните условия на финансовия актив на конкретни дати възникват парични потоци, които са единствено плащания по главница и лихва върху непогасената сума на главницата.

Тази категория включва недеривативни финансови активи, които не се котират на активен пазар.

След първоначалното признаване те се оценяват по амортизирана стойност с използване на метода на ефективната лихва.

Дисконтиране не се извършва, когато ефектът от него е несъществен.

Търговски вземания

Търговските вземания са суми, дължими от клиенти за продадени стоки и услуги, извършени в обичайния ход на стопанската дейност.

Обикновено те се дължат за уреждане в кратък срок и са класифицирани като текущи.

Търговските вземания се признават първоначално в размер на безусловното възнаграждение, освен ако съдържат значителни компоненти на финансиране.

Дружеството държи търговските си вземания с цел събиране договорените парични потоци и следователно ги оценява по амортизируема стойност, като използва метода на ефективната лихва.

Дисконтиране не се извършва, когато ефектът от него е несъществен.

Обезценка

На всяка отчетна дата групата оценява и определя очакваните кредитни загуби за всеки вид финансов актив или експозиция.

Целта на възприетите подходи за обезценка е да бъдат признати очакваните кредитни загуби за целия срок на всички финансови инструменти, чийто кредитен риск се е увеличил значително след първоначалното признаване — независимо дали са оценени индивидуално или колективно — като се взема предвид цялата разумна и аргументирана информация, включително и за бъдещи периоди.

При оценката си групата отчита промяната в риска от настъпване на неизпълнение през очаквания срок на финансовия инструмент, а не промяната в размера на очакваните кредитни загуби.

За да направи тази оценка, групата сравнява риска от настъпване на неизпълнение по финансовия инструмент към отчетната дата и към датата на първоначалното признаване.

Модифицирани финансови активи

Ако договорните парични потоци на финансов актив са били предоговорени или модифицирани и финансовият актив не е отписан, групата оценява дали е настъпило значително увеличение на кредитния риск на финансовия инструмент като съпоставя:

а) риска от настъпване на неизпълнение към отчетната дата (въз основа на модифицираните договорни условия); и

б) риска от настъпване на неизпълнение към датата на първоначалното признаване (въз основа на първоначалните, немодифицирани договорни условия).

За оценка и измерване на очакваните кредитни загуби групата прилага общ(тристепенен) подход, базиран на метода „вероятност от неизпълнение“, като на всяка отчетна дата след първоначалното признаване групата оценява към кой етап се отнася финансовият актив, които е предмет на проверка за обезценка в зависимост от степента на влошаване на кредитното качество на финансовия инструмент.

Етапът и заложените в него критерии, количествени и качествени показатели определят съответните изисквания за обезценка.

Етап 1

Включва финансово стабилни финансови активи, които се очаква да бъдат обслужвани съгласно техните договорни условия и за които няма признаци за увеличен кредитен риск.

Обезценка се формира на базата на очакваните загуби за следващите 12 месеца, а не за целия срок на заема.

Етап 2

Включва финансови активи, чиито кредитен риск се е увеличил значително след първоначалното им признаване, но няма обективно доказателство за обезценка.

Преминаването към Етап 2 е предизвикано от относителната промяна в кредитния риск, а не от абсолютния кредитен риск към датата на отчитане.

Обезценка се формира на базата на очакваните загуби за целия срок на заема.

Етап 3

Включва финансови активи, чиито кредитен риск се е увеличил значително след първоначалното им признаване и има обективно доказателство за обезценка.

Обезценка се формира на базата на очакваните загуби за целия срок на заема.

Оценяване на очаквани кредитни загуби

Групата оценява очакваните кредитни загуби по финансов инструмент така, че да бъде взета предвид: а) сумата, определена безпристрастно и претеглена на базата на вероятността чрез оценяване на обхвата на възможните резултати;

б) стойността на парите във времето; и

в) разумната и аргументирана информация, достъпна без извършване на излишни разходи или усилия към отчетната дата, за минали събития, текущи условия и прогнозираните бъдещи икономически условия.

Опростен подход за търговски вземания, активи по договори с клиенти

За вземания по продажби и активи по договори с клиенти групата прилага опростен подход, базиран на „очакван процент на неизпълнение“ за целия срок на инструмента, чрез използване на матрица на провизиите за приблизително определяне на очакваните кредитни загуби на финансовите активи.

Моделът за матрично провизиране включва:

а) групиране на клиентите и контрагентите на дружеството по сходни бизнес и други характеристики и кредитен риск;

б) провизионна матрица, основана на исторически наблюдавани проценти на неизпълнение и неплащане по времеви диапазони на просрочие, коригирани с допълнителни предположения и приблизителни оценки, ориентирани към възможни промени в тези проценти, базирани на макроикономически или специфични фактори.

Коректив за загуби

Балансовата стойност на актива се намалява чрез използването на корективна сметка за отчитане на очакваните кредитни загуби, а стойността на загубата се отразява в текущите разходи.

Финансови пасиви

Финансовите пасиви включват лихвоносни заеми и други привлечени ресурси:

• заеми (кредити);

• задължения по лизингови договори;

• задължения към доставчици и други контрагенти.

Първоначално те се признават в баланса по справедлива стойност, нетно от преките разходи по транзакцията, а последващо – по амортизируема стойност по метода на ефективната лихва. Амортизируемата стойност е изчислена като са взети предвид всички видове такси, комисионни и други разходи, включително дисконт или премия, асоциирани с тези заеми.

Печалбите и загубите се признават в отчета печалбата и загубата и другия всеобхватен доход като “финансови разходи”, нетно, през периода на амортизация  или когато задълженията се отпишат или редуцират.

Банковите заеми първоначално се отчитат по стойност на възникване, намалена със съответните разходи по отпускане на заемите.

При последваща оценка след първоначално признаване, се отчитат по амортизирана стойност като всяка разлика между първоначалната стойност и стойността на падежа се отчита в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход за периода на заема на база на ефективния лихвен процент.

Частта от банковите заеми, която е платима дванайсет месеца след края на отчетния период се представя като нетекущи пасиви.

Частта, платима до дванайсет месеца, след края на отчетния период се класифицира като текущи пасиви.

Търговските и другите сходни задължения в лева се оцененяват по стойността на възникването им, а тези в чуждестранна валута по заключителния курс на БНБ към 31 декември на съответната година. Текущи са тези от тях, които са дължими до 12 месеца след края на отчетния период.

Задълженията към доставчици и другите текущи задължения се отчитат по стойността на оригиналните фактури (себестойност), която се приема за справедливата стойност на сделката, която ще бъде изплатена в бъдеще срещу получените стоки и услуги.

Когато задълженията към доставчици са разсрочени извън нормалните кредитни срокове, те се отчитат по сегашната стойност на задължението, дисконтирано на база на лихвеното равнище по привлечените от групата кредитни ресурси с аналогичен матуритет и предназначение, а разликата между сегашната стойност и общата сума на плащанията се отчита като финансов разход (лихва).

Елементите, класифицирани като търговски и други задължения обикновено не се оценяват отново, тъй като задълженията са известени с висока степен на сигурност и уреждането е краткосрочно.

Лихви, дивиденти, загуби и печалби свързани с финансов инструмент или компонент, който е финансов пасив

Лихви, дивиденти, загуби и печалби, свързани с финансов инструмент или компонент, който е финансов пасив, се признават като приходи или разходи в печалбата или загубата. Разпределенията за притежателите на инструменти на собствения капитал се признават директно в собствения капитал.

Разходите по операцията за капиталова сделка се отразяват счетоводно като намаление на собствения капитал.

Класификацията на финансов инструмент като финансов пасив или инструмент на собствения капитал определя дали лихвите, дивидентите, загубите и печалбите, свързани с този инструмент, се признават като приходи или разходи в печалбата или загубата или като промени в собствения капитал.

Разходите при издаването или придобиването на свои инструменти на собствения капитал се отчитат в капитал, например при капиталова сделка разходите по сделката се отчитат счетоводно като намаление на собствения капитал.

Новият параграф 57А от МСС 12 изисква от групата да признае последствията от данъка върху дохода върху дивидентите, както са дефинирани в МСФО 9, когато признава задължение за изплащане на дивидент.

Според това произнасяне последствията от данъка върху дохода върху дивидентите са по-пряко свързани с минали сделки или събития, които са генерирали разпределими печалби, а не с разпределения на собствениците.

Все пак съществуващият принцип, че емитентът признава последствията от данъка върху дохода върху дивидентите, когато предприятието първоначално е признало тези минали сделки или събития остава непроменен.

Групата признава дивидентите в печалбата или загубата само когато:

а) правото на предприятието да получи плащане на дивидент е установено;

б) има вероятност предприятието да получи икономически ползи, свързани с дивидента; и в) размерът на дивидента може да бъде надеждно оценен.

4.Описание на счетоводната политика за финансовите активи

Финансови активи

Класификацията на финансовите активи се извършва към датата на първоначалното им признаване в отчета за финансовото състояние.

В зависимост от начина на последващото отчитане, финансовите активи се класифицират в една от следните категории:

• финансови активи, оценявани по амортизирана стойност;

• финансови активи, оценявани по справедлива стойност през печалбата или загубата;

• финансови активи, оценявани по справедлива стойност през друг всеобхватен доход с или без рекласификация в печалбата или загубата в зависимост дали са дългови или капиталови инструменти.

Групата класифицира финансовите активи като оценявани впоследствие по амортизирана стойност на базата на следните две условия:

а) бизнес модела за управление на финансовите активи на предприятието; и

б) характеристиките на договорните парични потоци на финансовия актив.

Финансови активи, оценявани по амортизирана стойност

Тази категория включва:

• търговски и други вземания;

• предоставени заеми,

• парични средства и срочни депозити и

други дългови инструменти, за които са изпълнени следните две условия:

а) финансовият актив се държи в рамките на бизнес модел, чиято цел е активите да бъдат държани, за да се съберат договорните парични потоци; и

б) съгласно договорните условия на финансовия актив на конкретни дати възникват парични потоци, които са единствено плащания по главница и лихва върху непогасената сума на главницата.

Тази категория включва недеривативни финансови активи, които не се котират на активен пазар.

След първоначалното признаване те се оценяват по амортизирана стойност с използване на метода на ефективната лихва.

Дисконтиране не се извършва, когато ефектът от него е несъществен.

Търговски вземания

Търговските вземания са суми, дължими от клиенти за продадени стоки и услуги, извършени в обичайния ход на стопанската дейност.

Обикновено те се дължат за уреждане в кратък срок и са класифицирани като текущи.

Търговските вземания се признават първоначално в размер на безусловното възнаграждение, освен ако съдържат значителни компоненти на финансиране.

Дружеството държи търговските си вземания с цел събиране договорените парични потоци и следователно ги оценява по амортизируема стойност, като използва метода на ефективната лихва.

Дисконтиране не се извършва, когато ефектът от него е несъществен.

5. Описание на счетоводната политика за финансовите пасиви

Финансовите пасиви включват лихвоносни заеми и други привлечени ресурси:

• заеми (кредити);

• задължения по лизингови договори;

• задължения към доставчици и други контрагенти.

Първоначално те се признават в баланса по справедлива стойност, нетно от преките разходи по транзакцията, а последващо – по амортизируема стойност по метода на ефективната лихва. Амортизируемата стойност е изчислена като са взети предвид всички видове такси, комисионни и други разходи, включително дисконт или премия, асоциирани с тези заеми.

Печалбите и загубите се признават в отчета печалбата и загубата и другия всеобхватен доход като “финансови разходи”, нетно, през периода на амортизация  или когато задълженията се отпишат или редуцират.

Банковите заеми първоначално се отчитат по стойност на възникване, намалена със съответните разходи по отпускане на заемите.

При последваща оценка след първоначално признаване, се отчитат по амортизирана стойност като всяка разлика между първоначалната стойност и стойността на падежа се отчита в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход за периода на заема на база на ефективния лихвен процент.

Частта от банковите заеми, която е платима дванайсет месеца след края на отчетния период се представя като нетекущи пасиви.

Частта, платима до дванайсет месеца, след края на отчетния период се класифицира като текущи пасиви.

Търговските и другите сходни задължения в лева се оцененяват по стойността на възникването им, а тези в чуждестранна валута по заключителния курс на БНБ към 31 декември на съответната година. Текущи са тези от тях, които са дължими до 12 месеца след края на отчетния период.

Задълженията към доставчици и другите текущи задължения се отчитат по стойността на оригиналните фактури (себестойност), която се приема за справедливата стойност на сделката, която ще бъде изплатена в бъдеще срещу получените стоки и услуги.

Когато задълженията към доставчици са разсрочени извън нормалните кредитни срокове, те се отчитат по сегашната стойност на задължението, дисконтирано на база на лихвеното равнище по привлечените от групата кредитни ресурси с аналогичен матуритет и предназначение, а разликата между сегашната стойност и общата сума на плащанията се отчита като финансов разход (лихва).

Елементите, класифицирани като търговски и други задължения обикновено не се оценяват отново, тъй като задълженията са известени с висока степен на сигурност и уреждането е краткосрочно.

6. Описание на счетоводната политика за обезценката на финансовите активи

На всяка отчетна дата групата оценява и определя очакваните кредитни загуби за всеки вид финансов актив или експозиция.

Целта на възприетите подходи за обезценка е да бъдат признати очакваните кредитни загуби за целия срок на всички финансови инструменти, чийто кредитен риск се е увеличил значително след първоначалното признаване — независимо дали са оценени индивидуално или колективно — като се взема предвид цялата разумна и аргументирана информация, включително и за бъдещи периоди.

При оценката си групата отчита промяната в риска от настъпване на неизпълнение през очаквания срок на финансовия инструмент, а не промяната в размера на очакваните кредитни загуби.

За да направи тази оценка, групата сравнява риска от настъпване на неизпълнение по финансовия инструмент към отчетната дата и към датата на първоначалното признаване.

7. Описание на счетоводната политика за инвестиционните имоти

Инвестиционни имоти  (МСС 40)

Класифициране на активи като инвестиционни имоти.

Инвестиционен имот е имотът (земята или сградата или части от сграда, или и двете), държан (от собственика или лизингополучателя по финансов лизинг) по-скоро за получаване на приходи от наем или за увеличаване стойността на капитала, или и за двете, отколкото за:

• използване при производството или доставката на стоки или услуги или за административни цели; или

• продажба в рамките на обичайната икономическа дейност.

Като инвестиционни имоти в съответствие с изискванията на МСС 40 “Инвестиционни имоти” в групата се класифицират:

- земя, притежавана с цел дългосрочно увеличаване на стойността на капитала, а не с цел краткосрочна продажба в хода на обичайната дейност;

- земя, притежавана за неопределено понастоящем бъдещо използване;

- сграда, притежавана от отчитащото се предприятие (или държана от отчитащото се предприятие на финансов лизинг) и  е отдадена по един или повече оперативни лизинга; и

- сграда, която не се ползва, но се притежава, за да бъде отдадена по един или повече оперативни лизинга.

Признаване на инвестиционен имот - Инвестиционният имот се признава, когато:

- има вероятност дружеството от групата да получава икономически изгоди от инвестиционния имот, на основата на наличните данни в момента на първоначалното признаване;

- цената на придобиване на инвестиционния имот може да бъде оценена достоверно.

Първоначално оценяване на инвестиционен имот - Първоначалното оценяване на инвестиционен имот се извършва по неговата цена на придобиване. Разходите по сделката се включват в първоначалната оценка.

Цената на придобиване на закупен инвестиционен имот включва неговата покупна цена и всички преки разходи, като:

- професионалните хонорари за правни и други услуги;

- данъци по прехвърлянето на имота;

- други преки разходи по сделката.

Цената на придобиване на инвестиционен имот, построен по стопански начин, е неговата цена на придобиване на датата, когато е завършено строителството или разработването на имота.

При прехвърляне на друг имот в инвестиционен имот той се завежда със стойност, равна на балансовата стойност на имота, по която се е отчитал до момента .

Инвестиционни имоти, получени в резултат на безвъзмездна сделка се оценяват по справедлива стойност.

Инвестиционни имоти, получени в резултат на апортна вноска по реда на Търговския закон първоначално се оценяват по оценката, приета от съда и всички преки разходи.

В първоначалната оценка на инвестиционния имот в съответствие с изискванията на МСС 40 се включват всички трайно прикрепени дълготрайни активи, без които инвестиционния имот не би могъл да се ползва по предназначение.

Последващо оценяване на инвестиционните имоти след първоначалното придобиване - След първоначалното признаване като актив, всеки инвестиционен имот, собственост на предприятия от групата, се отчитат по „Модел на справедливата стойност” - предприятията от групата, оценяват всички свои инвестиционни имоти по тяхната справедлива стойност.

Освобождаване от инвестиционни имоти - Инвестиционен имот трябва да бъде отписан (изваден от баланса) при освобождаването или когато инвестиционният имот е трайно изваден от употреба и никакви бъдещи икономически изгоди не се очакват от неговото освобождаване.

8. Описание на счетоводната политика за инвестициите в асоциирани предприятия

Дългосрочни финансови активи

За отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия за целите на консолидацията същите се преизчисляват съгласно метода на собствения капитал.

Първоначално активите се оценяват по цена на придобиване, която включва покупната цена и всички преки разходи по придобиването им.

Оценка след първоначалното признаване - След първоначалното признаване като актив всеки отделен дълготраен финансов актив се отчита по цена на придобиване, намалена с натрупаната евентуална загуба от обезценка.

Отписването на дълготрайни финансови активи от баланса е при продажба и когато са отдадени правата на собствеността.

9. Описание на счетоводната политика за имотите, машините и съоръженията

Имотите, машините, съоръженията и оборудването представляват активи, които имат цена на придобиване над 500 лева и самостоятелно определяем полезен срок на ползване.

Представените в баланса имоти, машини, съоръжения и оборудване  представляват земя, сгради, машини, съоръжения и оборудване, транспортни средства, стопански инвентар и разходи за придобиване на дълготрайни активи.

Първоначално активите се оценяват по цена на придобиване, която включва покупната цена (включително мита и невъзстановимите данъци) и всички преки разходи.

Последващи разходи – с последващите разходи, свързани с отделен материален дълготраен актив, се коригира балансовата стойност на актива, когато е вероятно групата да има икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив.

Оценка след първоначалното признаване - След първоначалното признаване като актив имотите, машините, съоръженията и оборудването се отчитат по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации. През предходен период имотите, машините, съоръженията и оборудването са се отчитали по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и коригирана с направените преоценки. Данните за предходен отчетен период са приведени в съответствие с измененията в счетоводната политика.

Възстановимост на балансовата стойност – групата не определя възстановима стойност. При наличие на достатъчно надеждни условия се преразглежда балансовата стойност на дълготрайните материални активи и определя тяхната възстановима стойност.

Отписването на активите от баланса е при продажба или когато активът окончателно бъде изведен от употреба и след отписването му не се очакват никакви други икономически изгоди.

Имотите, машините, съоръженията и оборудването се амортизират по линейния метод през техния полезен срок на експлоатация, като отчетната или преоценъчната им стойност се намалява до размера на остатъчната им стойност със следните годишни амортизационни норми:

Начисляването на амортизацията започва от месеца, следващ месеца, в който амортизируемият актив е придобит или въведен в употреба.

10. Описание на счетоводната политика за нематериалните активи, различни от репутацията

Нематериалните активи представляват установими непарични активи без физическа субстанция, които се използват при производството или доставката на стоки и услуги, за отдаване под наем на други лица или за административни цели.

Представените в баланса нематериални активи представляват права върху собственост, програмни продукти и продукти от развойна дейност.

Първоначалната оценка на нематериални активи при придобиването им се оценява по цена на придобиване, която включва покупната цена (включително мита и невъзстановими данъци) и всички преки разходи за подготовка на актива за използването му по предназначение.

Оценката след първоначалното признаване - нематериалният актив се отчита по цена на придобиване (себестойност), намалена с натрупаната амортизация и евентуални натрупани загуби от обезценка.

Възстановимост на балансовата стойност – Групата не определя възстановима стойност. При наличие на достатъчно надеждни условия предприятието преразглежда балансовата стойност на дълготрайните нематериални активи и определя тяхната възстановима стойност.

Отписването на дълготрайни нематериални активи от баланса е при продажба или когато не се очакват бъдещи икономически ползи от неговото използване или от последваща продажба.

Нематериалните активи се амортизират по линейния метод със следните амортизационни норми:

Начисляването на амортизацията започва от месеца, следващ месеца, в който амортизируемият актив е придобит или въведен в употреба.

11.Описание на счетоводната политика за оценяването на материалните запаси

Стоково-материалните запаси са краткотрайни активи под формата на стоки, предназначени за продажба.

Стоково-материалните запаси се записват в баланса на групата по историческа цена (доставна цена), в която се включват цената на закупуване и всички преки разходи, извършени във връзка с доставянето им до сегашното им местоположение и състояние.

При отписването на стоково-материалните запаси се използва метода на средно претеглената стойност.

В края на отчетния период се прави оценка на нетната реализируема стойност на стоково-материалните запаси.

Нетна реализируема стойност

Оценката на нетната реализируема стойност се базира на най-сигурните съществуващи данни по време на съставянето на тази оценка, като се отчитат колебанията в цените и себестойността.

12. Описание на счетоводната политика за лизингите

Лизинг (МСФО 16)

На датата на преминаване към МСФО 16 Лизинг, групата е възприела за лизингови договори, които преди са били отчитани като оперативен лизинг и са с остатъчен срок на лизинговия договор по-малък от 12 месеца или са за наем на активи с ниска стойност, да се ползва облекченото преминаване към новия стандарт, съгласно което не се признават активи с право на ползване, а се отчита разход за лизинг по линейния метод за оставащия срок на договора.

На датата на преминаване към новия стандарт групата е страна по договори с остатъчен срок по-малък от 12 месеца или за наем на активи с ниска стойност.

Не се признават активи с право на ползване, а се отчита разход по линейния метод за оставащия срок на договора.

а) Счетоводна политика, приложима след 1 януари 2019 г.

Групата като лизингополучател

За новите договори, сключени на или след 1 януари 2019 г. групата преценява дали даден договор е или съдържа лизинг.

Лизингът се определя като „договор или част от договор, който предоставя правото да се използва актив (базовият актив) за определен период от време в замяна на възнаграждение.“

За да приложи това определение, групата  извършва три основни преценки:

• дали договорът съдържа идентифициран актив, който или е изрично посочен в договора, или е посочен по подразбиране в момента, когато активът бъде предоставен за ползване;

• дали Дружеството има правото да получава по същество всички икономически ползи от използването на актива през целия период на ползване, в рамките на определения обхват на правото му да използва актива съгласно договора;

• дали групата има право да ръководи използването на идентифицирания актив през целия период на ползване.

 Групата ценява дали има правото да ръководи „как и с каква цел“ ще се използва активът през целия период на ползване.

Оценяване и признаване на лизинг от дружеството като лизингополучател

На началната дата на лизинговия договор групата признава актива с право на ползване и пасива по лизинга в отчета за финансовото състояние.

Активът с право на ползване се оценява по цена на придобиване, която се състои от размера на първоначалната оценка на пасива по лизинга, първоначалните преки разходи, извършени от Групата, оценка на разходите, които лизингополучателят ще направи за демонтаж и преместване на основния актив в края на лизинговия договор и всякакви лизингови плащания, направени преди датата на започване на лизинговия договор (минус получените стимули по лизинга).

Групата амортизира актива с право на ползване по линейния метод от датата на започване на лизинга до по- ранната от двете дати: края на полезния живот на актива с право на ползване или изтичане на срока на лизинговия договор.

Групата също така преглежда активите с право на ползване за обезценка, когато такива индикатори съществуват.

На началната дата на лизинговия договор групата оценява пасива по лизинга по настоящата стойност на лизинговите плащания, които не са изплатени към тази дата, дисконтирани с лихвения процент, заложен в лизинговия договор, ако този процент може да бъде непосредствено определен или диференциалния лихвен процент на групата.

За да определи диференциалния лихвен процент, групата приема детайлна политика. Лизинговите плащания, включени в оценката на лизинговото задължение, се състоят от:

• фиксирани плащания (включително по същество фиксирани),

• променливи плащания въз основа на индекс или процент,

• суми, които се очаква да бъдат дължими от лизингополучателя по гаранциите за остатъчна стойност и

• плащания, произтичащи от опции, ако е достатъчно сигурно, че групата ще упражни тези опции.

Групата прилага МСС 36 (§ 33) „Обезценка на активи“, за да определи дали активът с право на ползване е обезценен и да отчете всички установени загуби от обезценка.

След началната дата пасивът по лизинга се намалява с размера на извършените плащания и се увеличава с размера на лихвата.

Пасивът по лизинга се преоценява, за да отрази преоценките или измененията на лизинговия договор или да отрази коригираните фиксирани по същество лизингови плащания.

Когато задължението за лизинг се преоценява, съответната корекция се отразява в актива с право на ползване или се признава в печалбата или загубата, ако балансовата стойност на актива с право на ползване вече е намалена до нула.

Групата е избрала да отчита краткосрочните лизингови договори и лизинга на активи с ниска стойност, като използва практическите облекчения, предвидени в стандарта.

Вместо признаване на активи с право на ползване и задължения по лизингови договори, плащанията във връзка с тях се признават като разход в печалбата или загубата по линейния метод за срока на лизинговия договор.

В отчета за финансовото състояние, при наличие на активите с право на ползване ще се включват в имоти, машини и съоръжения, а задълженията по лизингови договори в търговски и други задължения.

Опциите за удължаване и прекратяване се включват в договори за наеми на имоти и оборудване в групата, които се използват за увеличаване на оперативната гъвкавост по отношение на управлението на активите, използвани в операциите на групата се анализират при оценките на всеки наемен договор.

Групата като лизингодател

Счетоводната политика на групата, съгласно МСФО 16, не се е променила спрямо сравнителния период.

Като лизингодател, групата класифицира своите лизингови договори като

• оперативен или

• финансов лизинг.

Лизинговият договор се класифицира като:

- договор за финансов лизинг, ако с него се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността върху основния актив, и като

- договор за оперативен лизинг, ако с него не се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността върху основния актив.

б) Счетоводна политика, приложима до 31 декември 2018 г.

Финансов лизинг

Финансовият лизинг, при който се трансферира към групата съществената част от всички рискове и стопански изгоди, произтичащи от собствеността върху актива под финансов лизинг, се капитализира в отчета за финансовото състояние на лизингополучателя като се представя като имоти, машини и съоръжения под лизинг по цена на незабавна продажба или ако е по ниска – по настоящата стойност на минималните лизингови плащания.

Придобитите под финансов лизинг активи се амортизират на база полезен живот на съответния актив.

Лизинговите плащания съдържат в определено съотношение финансовия разход (лихва) и приспадащата се част от лизинговото задължение (главница), така че да се постигне постоянен лихвен процент за оставащата неизплатена част от главницата по лизинговото задължение.

Определените на такава база лихвени разходи, свързани с наетия под финансов лизинг актив, се представят нетно със задължението към лизингодателя и се включват в печалбата или загубата през периода на лизинговия договор, когато същите станат дължими.

Оперативен лизинг

Лизинг, при който наемодателят продължава да притежава съществената част от всички рискове и стопански изгоди от собствеността върху дадения актив, се класифицира като оперативен лизинг.

Плащанията/постъпленията по оперативния лизинг се признават като разходи/приходи в печалбата или загубата на база линеен метод за периода на лизинга.

Групата прилага МСФО 16 Лизинг от 1 януари 2019 г., като за преминаването е избрало модифицирания ретроспективен подход, при който сравнителната информация за 2018 г. остава непроменена.

Групата е избрала да приложи практическото облекчение да не преоценява дали даден договор е или съдържа компонент лизинг към 1 януари 2019 г., като е приело да приложи стандарт МСФО 16 само към тези договори, които преди това са били идентифицирани за лизингови съгласно МСС17 и КРМСФО 4 на датата на прилагането за първи път.

Групата е избрала да не прилага МСФО 16 за договори, които преди това не са били определени като съдържащи елементи на лизинг съгласно МСС 17 Лизинг и КРМСФО 4 Определяне дали дадено споразумение съдържа лизинг.

13. Описание на счетоводната политика за търговските и другите вземания

Вземанията от клиентите са оповестени по номинал, намалени с извършената обезценка.

Разходи за бъдещи периоди

Като разходи за бъдещи периоди се отчитат предплатените разходи, които се отнасят за следващи отчетни периоди.

Търговски вземания

Търговските вземания са суми, дължими от клиенти за продадени стоки и услуги, извършени в обичайния ход на стопанската дейност.

Обикновено те се дължат за уреждане в кратък срок и са класифицирани като текущи.

Търговските вземания се признават първоначално в размер на безусловното възнаграждение, освен ако съдържат значителни компоненти на финансиране.

Дружеството държи търговските си вземания с цел събиране договорените парични потоци и следователно ги оценява по амортизируема стойност, като използва метода на ефективната лихва.

Дисконтиране не се извършва, когато ефектът от него е несъществен.

14. Описание на счетоводната политика за търговските и другите задължения

Задълженията са дългосрочни и краткосрочни.

Дългосрочните са по получени заеми, със срок на погасяване над 1 година.

Краткосрочните задължения са към доставчици, бюджета, персонала, осигурителни предприятия и други кредитори.

Задълженията се отчитат по тяхната номинална стойност.  

15. Описание на счетоводната политика за определяне на компонентите на паричните средства и паричните еквиваленти

За целите на отчета за паричния поток паричните средства и паричните еквиваленти включват наличните парични средства в брой и по банкови сметки, инвестиции в монетарни пазарни инструменти.  

Паричните средства и еквиваленти в лева са оценени по номинална стойност, а паричните средства и еквиваленти в чуждестранна валута по заключителния курс на Българска Народна Банка към 31.12.2024 г.

16. Описание на счетоводната политика за емитирания капитал

Собствен капитал и малцинствено участие

Основният капитал се представя по неговата номинална стойност съгласно съдебните решения за регистрацията му.

Собственият капитал, който не принадлежи на икономическата група /малцинствено участие/ представлява част от нетните активи / в т. ч. от нетния резултат за годината/ на дъщерните предприятия, което може да се припише на участия, които не са пряко или косвенно притежавани от предприятието-майка.

17. Описание на счетоводната политика за признаването на приходите

Приходите се формират от действително извършените продажби, лихви, валутни преоценки и други.

Оценка на приходите - Приходът се определя по справедливата стойност на полученото или подлежащото на получаване плащане под формата на парични средства или парични еквиваленти.

Признаване и отчитане на разходите

Разходите се отразяват в Отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход през периода, през който са възникнали.

Разходите, извършени през текущия отчетен период, които са свързани с получаване на приходи и изгоди през следващ отчетен период се отчитат като разходи за бъдещи периоди.

Приходи от договори с клиенти от корпоративни емитенти (МСФО 15)

Дружеството е приело МСФО 15 при използването на модифицирано ретроспективно прилагане на  датата на първоначалното прилагане  - 1 януари 2018 г.

Съгласно този метод стандартът може да се прилага:

• само към договорите, които не са изпълнени към тази дата.

Конкретните ангажименти за изпълнение се регламентират с отделни анекси към всеки рамков договор, като към 01.01.2018г. няма неизпълнени ангажименти с падеж 31.12.2017г.

Съответно няма неизпълнени ангажименти по анекси към рамкови договори с падеж 31.12.2018г.

Кумулативният ефект (доколкото такъв е установен) от първоначалното прилагане на МСФО 15 се признава към датата на първоначалното прилагане като корекция на началното салдо на натрупаната печалба.

Тоест, сравнителната информация не се преизчислява и продължава да се отчита съгласно МСС 11, МСС 18 и свързаните с тях Разяснения.

Приемането на МСФО 15 не оказва  влияние върху финансовото състояние, другия всеобхватен доход или паричните потоци на групата  от оперативна, инвестиционна и финансова дейност.

След датата на начално прилагане за да определи дали и как да признае приходи, Дружеството използва следните 5 стъпки:

• Идентифициране на договора с клиент;

• Идентифициране на задълженията за изпълнение;

• Определяне на цената на сделката;

• Разпределение на цената на сделката към задълженията за изпълнение;

• Признаване на приходите, когато са удовлетворени задълженията за изпълнение.

Приходите се признават или в даден момент или с течение на времето, когато или докато  групата удовлетвори задълженията за изпълнение, прехвърляйки обещаните услуги на своите клиенти.

Групата признава като задължения по договор възнаграждение, получено по отношение на неудовлетворени задължения за изпълнение и ги представя като други задължения в отчета за финансовото състояние.

По същия начин, ако групата удовлетвори задължение за изпълнение, преди да получи възнаграждението, то признава в отчета за финансовото състояние или актив по договора, или вземане, в зависимост от това дали се изисква нещо друго освен определено време за получаване на възнаграждението.

18. Описание на счетоводната политика за данъка върху дохода

Според българското данъчно законодателство дружествата от групата са задължени за данък печалба  корпоративен данък/.

Корпоративен данък върху печалбата за годината включва текущ и отсрочен данък.

Съгласно българското законодателство предприятието дължи данък върху печалбата при ставка 10% за 2023 и 2024 г.

Данъчната ставка не е променена за 2024 г.

Текущ данък е сумата на данъка, който трябва да се плати върху облагаемата печалба за периода, въз основа на ефективната данъчна ставка към края на отчетния период.

Отсрочени данъци се начисляват като се използва балансов метод на задълженията (балансовия пасивен метод), който позволява да се отчитат временни разлики между текущата стойност на активите и пасивите за целите на счетоводното отчитане и за данъчни цели.

Сумата на отсрочените данъци е базирана на очаквания начин за реализация на активите и пасивите. Активите и пасивите по отсрочени данъци се оценяват по данъчни ставки, които се очаква да бъдат в сила за периода, когато активът се реализира или пасивът се уреди, съгласно данъчните закони, действащи към края на отчетния период.

Отсрочени данъчни активи, произтичащи от пренасяне на неизползвани данъчни загуби;

Отсрочен данъчен актив се признава само тогава, когато могат да се получат данъчни ползи, срещу които актива може да се оползотвори.

Отсрочените данъчни активи се намаляват до размера на тези, за които бъдещата изгода вече не е вероятно да бъде реализирана. Отсрочените данъци, свързани с обекти, които са отчетени директно в собствения капитал или друга позиция в отчета за финансовото състояние, също се отчитат директно към съответния капиталов компонент или позиция.

Прилагане на КРМСФО 23 - ползва се при:

• определяне на облагаемата печалба (данъчна загуба),

• данъчни основи,

• неизползвани данъчни загуби,

• неизползвани данъчни кредити и данъчни ставки,

• когато съществува несигурно данъчно третиране.

Оповестяване на направените предположения и оценки.

Доколкото определянето на наличието на несигурност относно третирането на данъка върху дохода може да бъде обект на значителна преценка, Дружеството трябва да осигури достатъчна прозрачност по отношение на решенията, взети в съответствие с параграф 122 от МСС 1, и относно счетоводните политики, използвани за признаване и измерване на несигурното данъчно третиране.

Тези оповестявания включват дали:

• са отчетени несигурните данъчни третирания колективно или поотделно,

• дали е използвана най-вероятната сума или очакваната стойност при определяне на ефекта на несигурността за несигурните данъчни обработки,

• както и всички промени в преценките, методите и предположенията от предходния период.

Освен това, ако несигурното данъчно третиране се счита за основен източник на несигурност при изчисляването, засегнатата балансова стойност следва да бъде оповестена в съответствие с параграфи 125-129 от МСС 1.

Един от основните принципи на КРМСФО 23 е приемането, че данъчният орган ще изследва всички суми, които има право да изследва, и ще разполага с цялата относима информация, когато прави това.

Следователно това предположение следва да бъде отразено в признатите данъчни салда.

19. Описание на счетоводната политика за дивидентите

Лихви, дивиденти, загуби и печалби свързани с финансов инструмент или компонент, който е финансов пасив.

Лихви, дивиденти, загуби и печалби, свързани с финансов инструмент или компонент, който е финансов пасив, се признават като приходи или разходи в печалбата или загубата. Разпределенията за притежателите на инструменти на собствения капитал се признават директно в собствения капитал.

Разходите по операцията за капиталова сделка се отразяват счетоводно като намаление на собствения капитал.

Класификацията на финансов инструмент като финансов пасив или инструмент на собствения капитал определя дали лихвите, дивидентите, загубите и печалбите, свързани с този инструмент, се признават като приходи или разходи в печалбата или загубата или като промени в собствения капитал.

Разходите при издаването или придобиването на свои инструменти на собствения капитал се отчитат в капитал, например при капиталова сделка разходите по сделката се отчитат счетоводно като намаление на собствения капитал.

Новият параграф 57А от МСС 12 изисква от групата да признае последствията от данъка върху дохода върху дивидентите, както са дефинирани в МСФО 9, когато признава задължение за изплащане на дивидент.

Според това произнасяне последствията от данъка върху дохода върху дивидентите са по-пряко свързани с минали сделки или събития, които са генерирали разпределими печалби, а не с разпределения на собствениците.

Все пак съществуващият принцип, че емитентът признава последствията от данъка върху дохода върху дивидентите, когато предприятието първоначално е признало тези минали сделки или събития остава непроменен.

Групата признава дивидентите в печалбата или загубата само когато:

а) правото на предприятието да получи плащане на дивидент е установено;

б) има вероятност предприятието да получи икономически ползи, свързани с дивидента; и в) размерът на дивидента може да бъде надеждно оценен.

20. Описание на счетоводната политика за паричните потоци

Парични средства и еквиваленти

За целите на отчета за паричния поток паричните средства и паричните еквиваленти включват наличните парични средства в брой и по банкови сметки, инвестиции в монетарни пазарни инструменти.  

Паричните средства и еквиваленти в лева са оценени по номинална стойност, а паричните средства и еквиваленти в чуждестранна валута по заключителния курс на Българска Народна Банка към 31.12.2024 г.