Какво представлява Коронавирусът

COVID-19 (Coronavirus disease 2019) е вирусно заболяване, разпространяващо се с пандемичен характер и причинено от новооткрития за науката вирус SARS-CoV-2. Това е третия описан високорисков коронавирус след епидемиите от SARS (ТОРС – тежък остър респираторен синдром) и MERS (средно-източен респираторен синдром). В човешката популация циркулират още 4 вируса от същото семейство – HCoV-229E, HCoV-NL63, HCoV-OC43 и HCoV-HKU1. Както при хората, така и при редица бозайници те засягат основно дихателната система и в някои случаи гастро-интестиналния тракт. Заболяванията от тези 4 вируси се причисляват към острите респираторни заболявания (ОРЗ), които често наричаме „настинки“.

За разлика от обикновената настинка обаче епидемиите от SARS, MERS и сегашната от SARS-CoV-2 причиняват значителни по размери щети с множество смъртни случаи и икономически загуби.

Какво стои зад епидемията

Една от причините за това е, че тези вируси са нови за човешката популация. За източник се приемат прилепите, като единствено за MERS е доказано пренасянето на вируса от камилите към техните стопани и от там – в човешката популация. За останалите 2 вируса (SARS и SARS CoV-2) данните са спекулативни по отношение на междинния гостоприемник.

Коронавирусите притежават геном, който е изграден от една молекула РНК, а не от ДНК, както е при клетките. За тези геноми е характерна висока скорост на мутиране.  Преминаването на междувидовата бариера от вируса се дължи именно на полезни за вируса мутации. Те му дават  възможност да атакува нови видове, включително и човека и да се размножава. Когато даден вирус проникне в популациите на нов гостоприемник предизвиква по-остри инфекции, в сравнение с тези в природния гостоприемник.

Особеното при това семейство вируси е наличието на ензим „поправящ“ грешки допуснати при изграждането на дъщерните РНК вериги което води до по-стабилна популация на вируса в генетичен аспект. Това е особено важно от медицинска гледна точка, защото изменчивостта на вируса ще е по-ниска и потенциално лекарство или ваксина биха имали по-голям и дългосрочен успех. За сравнение може да се разгледа ситуацията с грипния вирус, при който изменчивостта му води до необходимост от създаването на нови ваксинални препарати всяка година.